За мен приемането не е лесно.
Никога не е било.
Израстнах в среда на несигурност, сложни взаимоотношения и интриги, на самота и измислени от мен герои.
Бях възпитана в духа на остарелите моранлни ценности.
Ето защо когато запалих първата си цигара в ранна детска възраст -  майка ми беше шокирана от откритието.  Дам. Тя ме разкри.
Помня, че беше зима и гледахме някакъв филм по руският канал 1, тъй като тогава освен БНТ и Ефир 2, хващахме само руският канал 1. Там даваха яки филми.
Помня, че съм стояла до късно да гледам Туин Пийкс, а по късно и Спасители на плажа.  Много от малка пропуших. И след този случай не пуших 5 години, докато в гимназията не ме излъгаха едни "приятели" да запаля пак. Хмм така беше. Да.
Първата ми цигара беше "Феникс", странна работа, миришеха ужасно. Когато си дръпнах, добре помня, че ми се зави свят - вероятно ми е паднало кръвното до ен-та степен и едно момче ме занесе на ръце до нас. Още тогава си го харесах. Браво бе пич! Кавалер от малък!  Симпатяга...

Майка ми се беше притеснила много. Видях страха в очите и, когато ме видя  да вися безпомощна и отпусната в ръцете на това непознато момче/дете - като мен. Кой би си представил гледката - единствената и дъщеря да я носят на ръце - полуприпаднала и абсолютно неадекватна, без логична причина, хеххх. Кой да знае?  За това е верен лафа, че  жените в живота на един мъж са много, но майката е една!  За всяко дете майката е една, никой не може да те обича, да те  напътства и да се грижи за тебе, така безкористно и сърдечно, както майка Ти!
Обяснили и бяха, че съм яла развален хамбургер... Странна работа, нелепо и незадоволително обяснение, което обаче мина пред родителското тяло. И което по-рано през деня бе измислено именно от мен самата.  Лелееей, колко съм добра в лъжите. О, да. Велика съм!
Тогава вече се започна..  
Веднъж като успях да заблудя майка ми, разбрах че съм способна и на много повече. Реших, че съм силна и хитра - размина ми се безнаказано. Ще ми се разминава винаги, през целият ми живот. Стига да искам да направя нещо. 
След като съм способна да финтирам хората, които ме познават така добре, как няма да преметна другите. Егото ми проработи с пълна сила още тогава, в тази сравнително ранна юношеска възраст.  

Егоизъм - егоцентризъм.

Началото на краят ми. Ако тогава знаех, че ме очакват повече от 15 години  депресия, алкохолизъм, самота и  гърч от всякъде... Боже Боже...
Може би бих влязла в живота си с друга нагласа. Но тъй като  - миналото е история,  а бъдещето мистерия - /мъдри приказки, ненужни никому ако ги осъзнаеш късно/  аз много късно и на много висока цена успях да осъзная, че настоящето е единственото, което имаме. Единствена реалност. И трябва да се разполагаме в рамките му.
Да живеем днес, да откажем цигарите днес. Да спрем да пием днес. Или да почнем да учим от днес. Да заговорим момчето/момичето, което така ни завладява мислите сега и днес, защото утре е далеч, а вчера вече е във миналото.
Прецакан си от всякъде. Заповядай бутилката! В нея е силата! ОМФГ.. Дерзай.

Истинските морални ценност, а не остарели...
Никога не съм лъгала майка си(майка ми имаше прекалено много грижи... за да я товаря и аз)
Започнах да пуша на 31, когато си мислех, че вече съм си свършила работата на тази Земя...

Много хубав постинг. Продължавай!
Пиши, пиши!
Бъди щастлива от днес.