Постинг
13.07.2009 06:12 -
Той!
Кой е той? Той е някой, когото чака всяко момиче, девойка и след това жена. А той най-често и не се появява. Заради него сме тъжни и разочаровани и малко са щастливките заради него.
Онези, които не спадат към тези щастливки, кого винят? Дали него? Да, най-често. Дали се питат понякога - защо това е така?!
Не са на ясно, че те са единственият виновник, за това, че не се е появил. Само те! Точно така!
Озъртат се наоколо, винаги са тук, някъде. Но те, те чакат само него. Всяка девойка трябва да знае, че Той никога и на никоя не се е "появил". И няма! Истина е, че го има. Но щастливка е онази, която го познае. Значи, всичко се крие в идентификацията. Трябва само да го познаеш - и това сигурно е Той.
А как изглежда?
Нормално, шантаво, детински, смешно... Има ангелско лице, дяволски очи... Постоянно се смее, мотае се наоколо. Той е сериозен, внимателен, наивен. Понякога е груб. В профил е смешен. Опасен е и приказлив. Остроумен и красив. Това е Той!
Значи жената трябва да го познае /момичетата са жени/ онзи - истинският.
А как да узнаем, дали това е Той?
Много е просто!
Той е някой, който постоянно ни предизвиква.
Не зная точно, кога го видях за пръв път, но мисля, че беше отдавна. Когато за пръв път очаквах уикенда, за да изляза.
Винаги е бил тук. И не съм забелязала, кога си е отишъл. Знаех неговото име, което никога не е значело нищо за мен и никога не се бяхме запознавали.
Веднъж се наведе и ми завърза връзките. Друг път, беше с гаджето си и ми каза нещо, заради което цяла вечер се смях и бях щастлива.
А след това изчезна.. И го нямаше. Дълго. Така до момента, в който не се появи отново. Бях щастлива, въпреки че не знаех истинската причина за своето щастие.
Вероятно защото, той е някой, който винаги носи със себе си позитивна енергия. Не се скъпи, а с усмивка щедро я раздава. На всички.
Към мен е пристъпил последно, като към симпатична малка позната. И тази вечер и следващата, и вчера и днес - в мен се породи нещо съвсем непознато. Това нещо ме мотивира, амбицира ме. Помага ми всичко, което замисля, да изпълня по перфектен начин. Е.. може и да не е перфектно, но на мен така ми изглежда. И желая.. Лудо желая, да пътувам, да опозная всичко до тук непознато. Да гледам слънчевият залез, да се смея..
То ми се случи спонтанно, случайно.
А кой е Той? Какъв е?
Висок, изглежда смотано, но е готин. Достатъчно е силен да ме защити от всички. Достатъчно бърз, за да избяга когато го гонят. Умен е, само толкова, че да има отговор на всеки мой въпрос. А остроумен? Нищо особенно, само толкова, че да ме разсмее всеки път когато съм тъжна. Години има достатъчно, за да е сериозен, а Той - дете е като мене два пъти.
Много мои приятелки казват, че не става. А те какво знаят :)))) Знаят какво е физическа красота. Но какво е тя в сравнение с онази, вътрешната, скрита красота. Нея я откриват само онези, които я заслужават и умеят да я запазят за себе си.
Онези, които не спадат към тези щастливки, кого винят? Дали него? Да, най-често. Дали се питат понякога - защо това е така?!
Не са на ясно, че те са единственият виновник, за това, че не се е появил. Само те! Точно така!
Озъртат се наоколо, винаги са тук, някъде. Но те, те чакат само него. Всяка девойка трябва да знае, че Той никога и на никоя не се е "появил". И няма! Истина е, че го има. Но щастливка е онази, която го познае. Значи, всичко се крие в идентификацията. Трябва само да го познаеш - и това сигурно е Той.
А как изглежда?
Нормално, шантаво, детински, смешно... Има ангелско лице, дяволски очи... Постоянно се смее, мотае се наоколо. Той е сериозен, внимателен, наивен. Понякога е груб. В профил е смешен. Опасен е и приказлив. Остроумен и красив. Това е Той!
Значи жената трябва да го познае /момичетата са жени/ онзи - истинският.
А как да узнаем, дали това е Той?
Много е просто!
Той е някой, който постоянно ни предизвиква.
Не зная точно, кога го видях за пръв път, но мисля, че беше отдавна. Когато за пръв път очаквах уикенда, за да изляза.
Винаги е бил тук. И не съм забелязала, кога си е отишъл. Знаех неговото име, което никога не е значело нищо за мен и никога не се бяхме запознавали.
Веднъж се наведе и ми завърза връзките. Друг път, беше с гаджето си и ми каза нещо, заради което цяла вечер се смях и бях щастлива.
А след това изчезна.. И го нямаше. Дълго. Така до момента, в който не се появи отново. Бях щастлива, въпреки че не знаех истинската причина за своето щастие.
Вероятно защото, той е някой, който винаги носи със себе си позитивна енергия. Не се скъпи, а с усмивка щедро я раздава. На всички.
Към мен е пристъпил последно, като към симпатична малка позната. И тази вечер и следващата, и вчера и днес - в мен се породи нещо съвсем непознато. Това нещо ме мотивира, амбицира ме. Помага ми всичко, което замисля, да изпълня по перфектен начин. Е.. може и да не е перфектно, но на мен така ми изглежда. И желая.. Лудо желая, да пътувам, да опозная всичко до тук непознато. Да гледам слънчевият залез, да се смея..
То ми се случи спонтанно, случайно.
А кой е Той? Какъв е?
Висок, изглежда смотано, но е готин. Достатъчно е силен да ме защити от всички. Достатъчно бърз, за да избяга когато го гонят. Умен е, само толкова, че да има отговор на всеки мой въпрос. А остроумен? Нищо особенно, само толкова, че да ме разсмее всеки път когато съм тъжна. Години има достатъчно, за да е сериозен, а Той - дете е като мене два пъти.
Много мои приятелки казват, че не става. А те какво знаят :)))) Знаят какво е физическа красота. Но какво е тя в сравнение с онази, вътрешната, скрита красота. Нея я откриват само онези, които я заслужават и умеят да я запазят за себе си.
Търсене
За този блог
Гласове: 17
Архив
