Постинг
16.07.2009 21:23 -
Той /продължавам да пиша за него/:))
Той е като пеперуда. Бил е навсякъде и постоянно някъде отива. Никога не бърза. Стига винаги на време. Времето търпеливо го чака, а той го има достатъчно. Най-вече за мене. Той е като тигър или лъв. Горд, хитър и винаги поучава онова, което иска. Никога не е досаден и на него никога не му е досадно. Извисява се над средата , в която живее. И често го посрещат с учудени погледи. Но Той си е Той и никой никога, нищо не е постигнал като оговаря. Би било чисто губене на време.
Сладък е като мед и смъртоносен като отрова - едновременно.
А аз ... постоянно имам желание да пиша за него. И никога не ми е достатъчно. И никога няма да мога да го опиша, колкото и да се старая. Остава неописуем ...
Него трябва да го преживеете. Той е този, който никога не е казал думичка за любов, а чиято любов се усеща като слънце в очите ви. От неговата любов дори може да ослепееш. Може би щеше да се случи и на мен, ако всеки път вместо Слънце, не ми рисува Месец.
А какво значи това?
Значи, че винаги ми показва правилният път по който да тръгна.
Знам. Ще си отиде отново. Може никога повече да не го видя. Може. Но аз няма да страдам за това. Той ме научи да бъда силна и да се противопоставям на света ако не ми харесва. Пък и на болката. Научи ме да владея своите чувства и да се отнасям към тях като господар към своите поданници. Не, това не ме е научил - видях го от него. а може би и откраднах. Той ме научи никога да не се прекланям и никога да не се предавам.. Да чакам и да бъда търпелива, когато наистина искам нещо. Еми Той ме научи на всички житейски уроци. По различно се учи от книга, друго е когато слушаш от някой, който го е преживял и плюс това го обичаш. Опс .... Ето, казах нещо, което не съм му казвала. Но, Той си го знае. Усеща го и го вижда. В любовта думите са нищо.
Той ще си отиде, знам. Ще си отидат неговите ръце, крака - тяло ... Но какво е това в сравнение с неговата душа?! Пък и аз не съм се влюбила в неговата прекрасна външност, а в онова, което се намира вътре в него. И го прави толкова далечен.
Ето признах си още нещо :))) Но Той си го знае!
Нека си отиде. Нищо. Нужен им е да го видят. За да сигурни в успеха си. Да го изпитват и да се нервират, защото Той никога, нищо няма да им каже.
За мен ще остане най-хубавата част - Тайните и Желанията!
Ще бъде винаги с мен. Да ме ободрява и разсмива - да ме води през Живота. Завинаги ще ми останат неговите мечти, нежен поглед, издръжливост и усмивка.. И когато ми е тежко. Като сега. И няма да кажа, че може би ще се върне някога. Защото Той никога няма да ме напусне.
Никога! :)))
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 17
Архив
